No-code може да означава различни неща. В тесен смисъл представлява метод на разработка, използващ специални платформи с графичен интерфейс, който позволява създаването на софтуерни приложения, без необходимостта от познания или опит в програмирането.
В широк смисъл no-code е философия, основана на убеждението, че всеки човек трябва да има възможността да реализира своите идеи и творчески потенциал чрез информационните технологии, без да има значителни технически пречки за това.
No-code като философия
Ако разгледаме no-code в широк смисъл, бихме могли да приемем, че тази философия стои в основата на операционните системи с графичен интерфейс. Макар първите наченки на графичен интерфейс да могат да бъдат открити още през 60-те години на XX век в теорията на Ваневар Буш и разработките на Дъглас Енгелбарт (Britannica), първият компютър на масовия пазар, който се управлява чрез графичен интерфейс и мишка, е Mac – пуснат на пазара през 1984. През следващата година се появява и Windows 1.0x
No-code като софтуер за разработка
Ако разгледаме тясната дефиниция, една no-code платформа за разработка би трябвало:
- Да позволява изграждането на потребителски интерфейс
- Да позволява управление на данни
- Да позволява управление на бизнес логика
- Да не изисква писане на програмен код
Ако приемем тези четири условия за минималните изисквания една платформа да бъде счетена за no-code, то първият софтуер, отговарящ на тези условия, се явяват електронните таблици.
Първата програма за електронни таблици, достъпна на микрокомпютър, е VisiCalc - пусната на пазара през 1979 г. След това се появява Lotus 1-2-3 – продукт на IBM от 1982. А през 1985 излиза и първата версия на Excel, по ирония на съдбата - за Mac. Две години по-късно е пусната и втората версия, вече за Windows.
Важните етапи
Независимо коя от двете дефиниции ще приемем за начална точка в историята на no-code, има определени събития, които са изключително важни в зараждането и развитието на течението. През 1982, Джеймс Мартин публикува своята 15-та книга на тема софтуерната индустрия, озаглавена „Разработка на приложения без програмисти“. В предговора, той казва:
„Броят програмисти за съществуващ компютър се смалява толкова бързо, че повечето компютри за в бъдеще ще трябва да оперират, поне частично, без необходимост от програмисти.“
Именно това е една от движещите сили на no-code: нуждата да се „демократизират“ информационните технологии. Тази цел е трудна за постигане и са необходими няколко десетилетия и многобройни надграждащи подобрения, за да достигнем днешното ниво на развитие.
Графичните езици за програмиране
Единият път, по който тръгва ИТ индустрията още в началото са визуалните (още наричани графични) езици за програмиране. Те представляват програмен „език“ или среда за разработка, в която софтуерът се манипулира графично, вместо чрез текст и биха могли да се възприемат като рудиментарни no-code инструменти. Както вече споменах, още през 60-те и 70-те години хората започват да експериментират с графичното представяне на логиката чрез системи като Pygmalion и GRaIL. (Bubble blog). Всъщност този тип програмни езици представляват поредна крачка в прехода от двоичния код на машините към абстрактния начин на мислене на човека.
През 1991 се появява Visual Basic. При него все още стои идеята за улесняване на програмиста, но той не е ВЕП, а най-точно се характеризира с термина „интегрирана среда за разработка“. Въпреки че сам по себе си не е безкодова технология, Visual Basic е важна промяна в парадигмата, която е необходима стъпка за бъдещото развитие на no-code.
Макар да намират своето дълготрайно нишово приложение (например в някои аспекти при разработката на видео игри), визуалните езици за програмиране така и не успяват да изместят стандартните. Вероятно основната причина за това е, че за да се реализира комплексно софтуерно приложение в такъв тип среда за разработка, се използват схеми и диаграми, които са далеч по-сложни от програмния код. С други думи, усилието се обезсмисля. Същевременно най-популярните ВЕП се асоциират с обучение на деца и оттам получават имидж на инструменти, недостойни за сериозни програмисти.
Електронните таблици
Другият път на развитие, който в днешно време се възприема като „официалното начало“ на no-code революцията, представлява появата на софтуер за електронни таблици. Макар програмата VisiCalc да се появява още през 1979, всъщност електронните таблици придобиват световна популярност чрез Excel (пусната на пазара 6 години по-късно), която дори в днешно време – въпреки наличието на многобройни конкуренти – е все още златният стандарт за подобен тип софтуер.
А как Excel отговаря на четирите изисквания за no-code софтуер? Дори в най-простата си форма, чрез употребата на функции като събиране/разделяне на клетки и валидация на данни, може да се създаде рудиментарен, но функциониращ потребителски интерфейс. По-сложните възможности за управление на форми позволяват да се изграждат бутони, слайдъри и други елементи, които се наслагват над клетките на таблицата.
Управлението на данни чрез програмата също е възможно, макар това да не е най-подходящият софтуер за тази цел. Управлението на бизнес логика пък е един от най-мощните аспекти на Excel с почти безкрайни възможности: освен над 450 „вградени“ формули, той позволява създаването на персонализирани формули, симулации, изпълнение на цикли за решаване на оптимизационни проблеми и др. Така Excel изпълнява всички минимални условия за no code платформа за разработка.
Интернет и уеб страниците
През март 1989 Тим Бърнърс Лий пише първото си предложение за създаването на световна информационна мрежа (WorldWideWeb), чийто прототип се реализира през 1991, а през 1993 CERN публикува изходния код на мрежата с безплатен лиценз, правейки го достъпен за всички. Популярността на интернет нараства с главоломна скорост и само година по-късно световната мрежа има около 10 хиляди сървъра и 10 милиона потребители.
В края на същата година се появява уеб хостинг услугата Geo Cities, която през 1995 година пуска своята услуга за персонални уеб страници. По същество тази услуга е no-code решение за създаване на интернет страници. Тя бързо набира огромна популярност и потребителска база и позволява на милиони интернет потребители да си създадат лични уеб страници, без необходимостта от собствена инфраструктура, нито познания по програмиране или уеб дизайн. През 1999 г. компанията е придобита от корпорацията Yahoo! и скоро след това губи своята популярност. (Услугата е окончателно е закрита по целия свят през 2009 г., като остава налична само в Япония до 2019 г.)
През 2003 г. се появява Wordpress и в известен смисъл запълва празнината, оставена от GeoCities. Платформата е създадена за управление и организация на данни и първоначално намира най-голяма популярност в сферата на персоналните блогове. Популярността ѝ нараства главоломно и към днешна дата доминира пазара, с около 43% от всички сайтове създадени на тази платформа (W3Techs).
В периода 2004-2006 се появяват няколко конкурентни платформи за изграждане на уебсайтове и управление на съдържание. Три от тях се открояват и успяват да станат значим фактор на пазара (W3Techs: Usage trends; W3Techs - Market share;). Това са Squarespace, Joomla и Wix.
През 2013 година на пазара излиза Webflow – компания, която предлага визуална разработка на уеб сайтове. Първоначално тя предлага ограничена функционалност, но бързо се развива и през 2017 придобива по-голямата част от функциите, които предлага днес. Понастоящем Webflow е не просто един от лидерите в областта на no-code разработката на уебсайтове, но и част от авангарда на движението. Компанията непрестанно предизвиква властващите парадигми и разширява границите на възможното.
No-code и онлайн търговията
Онлайн търговията е част от световната икономика с постоянно нарастваща значимост, като през 2019 г. за пръв път онлайн продажбите в САЩ надминават магазинните продажби (CNBC). А локдауните, наложени в повечето държави по време на пандемията Ковид-19, допълнително ускоряват налагането на онлайн търговията като метод на пазаруване за повечето домакинства.
През 2006 година на пазара излиза платформата Shopify. Тя е no-code в широк смисъл, тъй като дава възможност на всеки производител или вносител да създаде е-магазин без нуждата от писане на код. Така платформата открива огромни възможности за малкия и среден бизнес. Същевременно обаче тя не позволява директно манипулиране на данните, CMS системата и публичната част на кода си със свободата, с която го позволяват същинските no-code платформи.
E-commerce секторът и no-code идеологията все още са в много ранен стадий на “ухажване”. Въпреки, че има редица платформи (Webflow, WiX, Square Space, Editor X и др.), които позволяват създаването на електронни магазини без код и с пълен контрол над публичната част, данните и (частично) бизнес логиката, те все още отговарят на много малък диапазон от огромните изисквания и комплексността на един електронен магазин. Поради това на този етап те все още не могат да се мерят със системи като Magento, Open Cart и други, но вярваме, че и този ден ще дойде.
Важно е да отбележим, че докато no-code платформите все още на са готови да покрият по-голямата част от изискванията на един е-магазин с повече от 200-300 продукта, то те са повече от идеални за създателите на съдържание. Подобен вид системи дават в ръцете на тези създатели – блогъри, влогъри, треньори, инструктори, кулинари и др. – силата да управляват собствен магазин, в който да продават съдържанието, което правят, без да могат да пишат и един ред код. В една от следващите ни статии ще разгледаме част от неограничените възможности, които се откриват пред предприемачите и създателите на съдържание.
No-code имейл маркетинг
Днес това може и да звучи странно, но първият имейл е изпратен още през 1971 – далеч преди появата на интернет. (Уау! Имейлът е на повече от половин век!) Само няколко години след това (1978) един находчив рекламист разпраща първата имейл кампания, която (при аудитория от само 400 души) генерира 13 милиона щатски долара в продажби.
В продължение на около две десетилетия обаче имейлите се използват предимно от университети и като средство за корпоративна комуникация. На 4 юли 1996 това се променя, когато Hotmail пуска на пазара първата безплатна уеб-базирана имейл услуга, отваряйки по този начин възможност за директна комуникация с 20 милиона интернет потребители в САЩ. Маркетолозите веднага се възползват от тази възможност и имейлът бързо се налага като работещ маркетингов канал.
Първоначално имейлите са просто текст върху екрана, без особено внимание към типографията или дизайна, защото всяка промяна трябва да се осъществи чрез HTML код. Малко по малко доставчиците на тази услуга разширяват възможностите – добавят нови шрифтове, размери, възможност за вграждане на картинки и файлове. При все това, възможностите за създаване на красив имейл дизайн остават твърде ограничени за обикновения човек.
През 2001 г. се появява MailChimp, като целта на компанията е да предостави на малкия бизнес алтернатива на скъпия имейл софтуер, използван от големите корпорации в началото на века. Това, което предлагат: имейл маркетинг инструмент, който позволява управлението на имейл списъци и дизайна на красиви маркетингови кампании чрез семпъл drag-and-drop редактор. Това бележи началото на нова ера за имейл маркетинга.
Автоматизация на работния процес и бизнес логика
За да бъде изпълнена коя да е задача, се минава през определен работен процес. Колкото по-голяма е организацията, толкова повече се усложнява той и се повишава вероятността от допускане на грешки. Същевременно голяма част от стъпките в работния процес са стереотипни и повтарящи се.
Автоматизацията на работния процес представлява проектирането, изпълнението и автоматизацията на процеси, въз основа предварително зададена бизнес логика. Най-често тя включва автоматичното препращане на данни и файлове между хора и системи. Целта е да се подобри ефективността и продуктивността в организацията, да се спести време, да се редуцират грешките и не на последно място – да се повиши удовлетворението на служителите от работата им.
През 2012 се появяват първите no-code софтуерни продукти за автоматизация на работния процес и бизнес логиката: Zapier, Airtable и Bubble. Те позволяват интеграция на различни софтуерни приложения, системи и бази данни, както и разработка на персонализирани приложения с огромен потенциал на приложение.
През 2014 година Forrester измислят термина low-code. Те го дефинират по следния начин: „Low-code платформите позволяват бързата разработка на бизнес приложения с минимално „ръчно“ програмиране и минимални първоначални инвестиции в настройка, обучение и внедряване на софтуера
През 2016 г. се появяват Notion – софтуер за организация и управление на проекти и данни и Integromat – пряк конкурент на Zapier, който предлага много повече функционалност за сметка на по-голямата си сложност.
No-code днес
И така, стигаме до наши дни, когато на пазара има толкова много no-code инструменти, че за да бъде направен какъвто и да е обзор, се налага да бъдат групирани по различни критерии. Съществуват например no-code инструменти, разработени чрез no-code технология: с други думи no-code на втора и трета степен. Съществуват no-code инструменти, които имплементират изкуствен интелект и машинно обучение [machine learning]. Почти всеки проблем може да бъде решен чрез подходящото no-code решение.
Има различни начини, по които да бъдат класифицирани платформите, като най-полезният подход вероятно е класификацията според сферите на приложение. Например: уеб разработка, имейл маркетинг, анализ на данни, онлайн търговия, автоматизация на работния процес и др.
Нова терминология
С новите явления се появява и нова терминология. Всъщност самото име no-code не е особено коректно, защото зад инструментите за разработка има страшно много код! Името е избрано, за да покаже, че този тип платформи избягват всичко лошо, което асоциираме с традиционната разработка: елитарна, скъпа, бавна и често вбесяваща.
Цивилен разработчик, визуален разработчик, no-coder: тези три словосъчетания се използват като взаимнозаменяеми и означават „обикновените хора“ (т.е. хора, които не са програмисти), разработващи софтуер чрез no-code платформи.
Визуална разработка: изграждането на приложения, ботове, уебсайтове, автоматизиране на работния процес, интеграции и визуализация на данни чрез визуални/no-code инструменти.
Едно и също ли е SaaS и No code?
Много често SaaS и No Code се използват като взаимнозаменяеми термини. Но дали те действително са едно и също нещо? Всъщност не. Software as a service е бизнес модел, докато no-code е идеология и име на едно не толкова ново, но бързо разрастващо се движение.
При SaаS модела софтуерът се предлага като абонаментна услуга. Например Office 365 на Microsoft предлага най-новата версия на офис пакета на Microsoft, задно с още няколко допълнителни услуги. Тази услуга е SaaS, но не е no code. От друга страна, огромна част от no-code платформите, функционират като SaaS.
И така, вероятно най-точно е да се каже, че no-code и SaaS могат да бъдат аспекти на един и същи софтуер, като почти всички no-code платформи са базирани на SaaS бизнес модел, но не всички SaaS бизнеси са платформи за no-code разработка.
No-code: дългосрочно течение или просто мода?
Независимо кое от двете значения ще изберем, за да определим зараждането на no-code, това явление има повече от 30 години история. Ето защо то вече отдавна е прехвърлило дефиницията за мимолетна мода. А с най-новите подобрения и непрестанно разширяващите се възможности на различните платформи, изглежда че този метод на разработка е бъдещето на информационните технологии. И точно както в днешно време повечето от нас трудно могат да си представят ежедневната работа с command line операционна система, вместо такава с графична среда, ние смятаме, че съвсем скоро визуалната разработка ще се превърне в златния стандарт на индустрията.
Дали това означава, че професията програмист ще изчезне? Не, разбира се! Зад всеки no-code инструмент стоят милиони редове код.
No-code в бъдещето
Какво да очакваме в близко бъдеще?
В близко бъдеще се очаква експоненциално развитие на no-code/low-code нишата, като ще се създават все повече и все по-комплексни продукти, които ще позволят на обикновения човек да създава софтуер и софтуерни решения за бизнеса си.
Ако разделим очакванията си по сектори, то в уеб частта се очаква значително подобрение и разширение на no-code инструменти, които предлагат така наречения gated content (тоест персонализирано преживяване за посетителите на определен уеб сайт), no-code управление на бизнес логики (като Zapier и Webflow Logic), значително подобрение и разширение на възможностите на no-code e-commerce платформите.
Какво предполагаме и се надяваме да се случи в по-далечно бъдеще?
В дългосрочен план (5 години) предполагаме, че no-code решенията ще покрият 99% от нуждите на корпоративните и маркетинговите сайтове (сега реално ги покриват на 90%). Решенията за електронна търговия ще се разширят до степен, в която ще могат да се “строят” магазини с по-сериозни размери (10-50k продукта) с имплементирани бизнес логики, нива на потребителите, сложни групи с отстъпки и т.н., без нужда от писане на код.
За днес спираме дотук. Както сами сте се уверили, ние непоклатимо вярваме в огромния потенциал на безкодовите технологии. Ето защо тази статия ще продължава да бъде с отворен край още дълго и периодично ще се връщаме към нея, за да отразяваме настъпилите междувременно промени.
No-code е бъдещето и нямаме търпение да го видим!
П.П. Силно впечатлени сме, че прочете цялата статията досамия ѝ край! Ако и на теб ти е толкова интересно да научаваш повече за no-code технологиите, може да се абонираш за нашия бюлетин, за да получаваш всичко ново, което ще откриваме за теб.
